Екваториална гора в Амазония, Южна Америка.
Екваториалните и тропически гори са дъждовни гори, разположени около екватора и влажните райони на тропиците. Това е най-голямата горска система на планетата, чиито обхват заема площ от над 15 млн.кв.км
Съдържание [скриване]
1 Обхват
2 Климат
3 Могъщи речни системи
4 Флора и фауна
5 Светлинен климат, евапотранспирация и интерцепция
6 Опити за борба с обезлесяването на дъждовните гори
7 Източници
8 Външни препратки
Обхват [редактиране]
Екваториалните и тропически гори заемат преди всичко районите около Екватора и влажните тропици. Тази екосистема обхваща басейна на река Амазонка в Южна Америка, част от Централна Америка (п-в Юкатан, Гватемала, Хондурас и Никарагуа), басейна на река Заир (Конго) и крайбрежието на Гвинейския залив в Африка, североизточната част на остров Мадагаскар, а също и най-големия в света Малайски архипелаг, в Индокитай, южна Шри Ланка, североизточната и югозападната част на Индия в Азия и отчасти североизточна Австралия на територията на щата Куинсланд. Във височина екваториалните и тропични гори се простират до 300 метра надморска височина.
Климат [редактиране]
Дъждовните екваториални и тропични гори попадат в зоните на екваториалния и субекваториалния климатичен пояс. Това са райони с горещ и влажен климат. Температурите са високи през цялата година, като средните им годишни стойности са между 27 и 33°C. Те се задържат в тези граници целогодишно. Дъждовете в района на екватора са почти всекидневни, като средните месечни количества валежи са без големи разлики. В тази екосистема падат най-големите количества дъждове в света, като средните годишни количества са над 2000 мм. В отделни райони те надвишават 5000 мм, а в североизточна Индия достигат 12 000 мм., което е най-голямото количество валежи на планетата. В някои райони обаче, предимно със субекваториален климат има разлики във валежите, които определят съществуването на сух и дъждовен сезон. Това е типично за Централна Америка, Югоизточна Азия, Мадагаскар и южна Амазония. За разлика обаче от други зони с такъв климат, дъждовният сезон в екваториалните гори е по-продължителен и с по-голямо количество валежи. В много райони съществуват 2 дъждовни сезона годишно.
Могъщи речни системи [редактиране]
Африкански горски слон. Екваториалните гори приютяват дори гиганти.
Маймуна капуцин от Южна Америка
Поради големите количества валежи, през екосистемата на екваториалните гори протичат най-големите и най-пълноводни реки на планетата. Реките от тази зона вливат в световния океан над 70% от оттока на всички реки на света. Най-типичен пример за това е река Амазонка в Южна Америка. Амазонка е най-голямата река на планетата- тя е най-пълноводната и с най-големия водосборен басейн на Земята. Всяка година Амазонка влива около 40% от годишният отток на всички реки на планетата. Нейни притоци са реките Мадейра, Рио Негро и Топажос, които са едни от най-пълноводните реки на планетата. Втората голяма река е Заир (Конго) в екваториална Африка, която осигурява 15% от световния речен отток. В ареала на екваториалните гори попада и най-обширната делта в света- тази на реките Ганг и Брахмапутра. Най-характерната черта на реките от екваториалните райони е тяхното голямо пълноводие. Някои реки, които не са особено дълги са изключително пълноводни. Такива реки са Есекибо в Гаяна, Капуас на остров Борнео и Сепик в Нова Гвинея.
Папагали ара от Южна Америка. Ярките цветове са типични за птиците от екваториалните гори
Окапите обитават екваториалните гори на Централна Африка
Рафлезия Арнолди(Rafflesia Arnoldi)
Флора и фауна [редактиране]
Екваториалните гори са най-старите гори на планетата и екосистемата с най-голямо биоразнообразие в света. Счита се, че те са дом на около 90% от всички живи организми на планетата. Никоя друга екосистема на Земята няма толкова впечатляващо разнообразие на флора и фауна. Голяма част от растителните и животинските видове в зоната все още са непознати на науката. Повечето от тях не се срещат в други екосистеми. Това е може би най-сложната екосистема, тъй като видовете, които я обитават са свързани в един изключително сложен цикъл на взаимозависимости между тях, чието нарушаване може да има катастрофални последици.
Най-интересното по отношение на флората в тропическите гори е нейната етажираност. Тя зависи от височината на дърветата и разликите в растителния и животинския свят, които се забелязват на различните етажи. Така най-ниските етажи представляват ниска папратовидна растителност и храсти, докато най-високите обхващат короните на дърветата. Животните също обитават различни етажи: в най-ниският етаж живеят големите животни (слонове, тапири, окапи и др.), докато горните се обитават от птици, дървесни жаби, маймуни и др.
В екваториалните и тропически гори растителността обикновено има гигантски размери. Дърветата достигат височина понякога до 70 метра и повече. Това се дължи на благоприятните условия за развитието на растенията- постоянно високи температури, чести дъждове и висока влажност, които са предпоставка за развитието на такава гигантска гора. Конкуренцията в тази екосистема е изключително голяма. Най-високите растения имат изобилие от слънчева светлина, затова когато в тропическата гора загине едно дърво между останалите настъпва същинско състезание за растеж. Много растения не могат да се справят с тази конкуренция и са принудени да се задоволят с по-малко от нужните условия. Така са се развили лианите, които увивайки се около стеблото на големите дървета достигат най-високите етажи. В екваториалните и тропични гори се срещат над 95% от лианите в света. Поради гъстотата на растителността в горните етажи на гората, в някои екваториални гори липсва подлес, но присъстват хищните и паразитни растения, като огромната рафлезия Арнолди, чийто цвят има диаметър над 1 метър.
Тази зона е рай за всички класове и разреди на животинския свят, като особено много са насекомите. Освен дребни животни като насекомите, птиците и земноводните, гъстите екваториални гори са дом и на много гиганти сред животинския свят като слонове, 2 вида носорози (явански носорог и суматренски носорог), тапири, окапи и др. Тук се срещат и едни от най-опасните и силни хищници на Земята- тигър, ягуар, леопард, пума, както и най-големите змии на планетата, сред които е и най-голямата- анакондата от Южна Америка, както и много отровни змии.
Светлинен климат, евапотранспирация и интерцепция [редактиране]
Истинската тропическа гора е много уязвима. Огромното разнообразие от растителни и животински видове и особеният цикъл на кръговрата на водата са довели до възникването на сложна верига от взаимозависимости и до деликатно екологично равновесие, което е все още слабо проучено. Според проучвания на Британския институт по хидрология, извършени в Бразилия, 70% от слънчевата радиация, достигаща до тропическата гора, се задържа от горския склоп и само 30% достига до почвата и загрява нея и прилежащия въздух. Над 20% от общите валежи се задържат от листата и клоните и се изпаряват, без да достигнат до почвата, около 40% от влагата се изпуска от растителността в атмосферата, така че по-малко от 1/9 от водата остава в почвата.
Световна катастрофа Екваториалните и тропически гори не са просто богат на видове биом. Те са сложна екосистема, които поради процесите на евапотранспирация оказват влияние върху целия климат на Земята. Известно е, че те доставят над 80% от кислорода на планетата. Тяхното изсичане води не само до измиране на най-богатата флора и фауна на Земята, но и до нарушаване на химическото равновесие, промяна на въздушните течения, носещи топъл въздух от екватора към полюсите и така до пълна природна катастрофа, която ще засегне цялата планета, ще увеличи парниковия ефект и ще причини несъразмерими и невиждани щети в глобален мащаб. [[Image:DSC00686Cairns.JPG|thumb|250px|ляво| Екваториална гора в Куинсланд, североизточна Австралия. Въпреки тези ужасяващи последствия, които могат да погубят човечеството, унищожаването на тропичните гори продължава. Всяка година се изчисляват загуби от 18 милиона хектара гори, поради добив на дървен материал, разчистване на земя за стопанство и населени места и т.н. През последните години природозащитни организации действат сериозно за предотвратяването на глобална катастрофа, но засега усилията им срещат прекалено много трудности. Площта на екваториалните и тропически гори сериозно е намаляла през последния един век. По официални данни през 1910 г. те са заемали площ от 35 млн.кв.км., през 195г. площта им възлиза на 3 млн.кв.км. От тази 1950 г. насам горите започват да намаляват с огромни темпове, като само до 1985 г. те губят почти 4% от площта си и се свиват до 21 млн.кв.км. И днес продължават да намаляват. По последни данни от края на 2009 г. площта на екваториалните и тропични гори възлиза на малко повече от 15 млн.кв.км.
Опити за борба с обезлесяването на дъждовните гори [редактиране]
Много страни са опитвали да спрат изсичането на горите, разположени на тяхна територия. До няколко години за най-застрашена се е считала селвата в Амазония /най-вече бразилската част от екосистемата/.
През 2008 година Норвегия се ангажира да дари 1 млрд. долара на Бразилия до 2015 година, ако Бразилия предостави данни, че изсичането на горите намалява своя темп.
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Скриване
п • б • р
Биоми и екорегиони
Биоми
на сушата
Полярни
и планински
Тундра и Лесотундра · Тайга · Тревиста и храстова растителност
Умерени
Иглолистни гори · Широколистни и свесени гори · Тревиста, саванна и храстова растителност
Субтропични
и тропични
Иглолистни гори · Влажни широколистни гори · Сухи широколистни гори · Тропична, саванна и храстова растителност
Сухи
Средиземноморска твърдолистна горска и храстова растителност · Пустини и сухолюбива храстова растителност (Пустиня, Полупустиня; Степ, Лесостеп)
Влажни
Екваториални гори · Наводнена тревиста и саванна растителност · Крайречна растителност · Блато
Начална страница
Портал на общността
Съдържание
Последни промени
Случайна статия
Помощ
Дарения
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване в Общомедия
Специални страници
Версия за печат
Постоянна препратка
Цитиране на статията
Подстраници
На други езици
Aragonés
العربية
Bosanski
Català
Česky
Deutsch
Ελληνικά
English
Español
Suomi
Français
Furlan
Frysk
Galego
עברית
हिन्दी
Hrvatski
Kreyòl ayisyen
Magyar
Bahasa Indonesia
Ido
Italiano
日本語
Basa Jawa
ქართული
ಕನ್ನಡ
한국어
Lietuvių
Nederlands
Norsk (nynorsk)
Norsk (bokmål)
Polski
Português
Română
Русский
Srpskohrvatski / Српскохрватски
Simple English
Српски / Srpski
తెలుగు
Українська
Tiếng Việt
中文
Последна промяна на страницата: 16:01, 19 февруари 2012.
Текстът е достъпен при условията на лиценза Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0; в сила може да има и допълнителни условия. За подробности вижте Условията за ползване.
Защита на личните данниЗа УикипедияУсловия за ползванеМоб
Екваториална гора в Амазония, Южна Америка.
Екваториалните и тропически гори са дъждовни гори, разположени около екватора и влажните райони на тропиците. Това е най-голямата горска система на планетата, чиито обхват заема площ от над 15 млн.кв.км
Съдържание [скриване]
1 Обхват
2 Климат
3 Могъщи речни системи
4 Флора и фауна
5 Светлинен климат, евапотранспирация и интерцепция
6 Опити за борба с обезлесяването на дъждовните гори
7 Източници
8 Външни препратки
Обхват [редактиране]
Екваториалните и тропически гори заемат преди всичко районите около Екватора и влажните тропици. Тази екосистема обхваща басейна на река Амазонка в Южна Америка, част от Централна Америка (п-в Юкатан, Гватемала, Хондурас и Никарагуа), басейна на река Заир (Конго) и крайбрежието на Гвинейския залив в Африка, североизточната част на остров Мадагаскар, а също и най-големия в света Малайски архипелаг, в Индокитай, южна Шри Ланка, североизточната и югозападната част на Индия в Азия и отчасти североизточна Австралия на територията на щата Куинсланд. Във височина екваториалните и тропични гори се простират до 300 метра надморска височина.
Климат [редактиране]
Дъждовните екваториални и тропични гори попадат в зоните на екваториалния и субекваториалния климатичен пояс. Това са райони с горещ и влажен климат. Температурите са високи през цялата година, като средните им годишни стойности са между 27 и 33°C. Те се задържат в тези граници целогодишно. Дъждовете в района на екватора са почти всекидневни, като средните месечни количества валежи са без големи разлики. В тази екосистема падат най-големите количества дъждове в света, като средните годишни количества са над 2000 мм. В отделни райони те надвишават 5000 мм, а в североизточна Индия достигат 12 000 мм., което е най-голямото количество валежи на планетата. В някои райони обаче, предимно със субекваториален климат има разлики във валежите, които определят съществуването на сух и дъждовен сезон. Това е типично за Централна Америка, Югоизточна Азия, Мадагаскар и южна Амазония. За разлика обаче от други зони с такъв климат, дъждовният сезон в екваториалните гори е по-продължителен и с по-голямо количество валежи. В много райони съществуват 2 дъждовни сезона годишно.
Могъщи речни системи [редактиране]
Африкански горски слон. Екваториалните гори приютяват дори гиганти.
Маймуна капуцин от Южна Америка
Поради големите количества валежи, през екосистемата на екваториалните гори протичат най-големите и най-пълноводни реки на планетата. Реките от тази зона вливат в световния океан над 70% от оттока на всички реки на света. Най-типичен пример за това е река Амазонка в Южна Америка. Амазонка е най-голямата река на планетата- тя е най-пълноводната и с най-големия водосборен басейн на Земята. Всяка година Амазонка влива около 40% от годишният отток на всички реки на планетата. Нейни притоци са реките Мадейра, Рио Негро и Топажос, които са едни от най-пълноводните реки на планетата. Втората голяма река е Заир (Конго) в екваториална Африка, която осигурява 15% от световния речен отток. В ареала на екваториалните гори попада и най-обширната делта в света- тази на реките Ганг и Брахмапутра. Най-характерната черта на реките от екваториалните райони е тяхното голямо пълноводие. Някои реки, които не са особено дълги са изключително пълноводни. Такива реки са Есекибо в Гаяна, Капуас на остров Борнео и Сепик в Нова Гвинея.
Папагали ара от Южна Америка. Ярките цветове са типични за птиците от екваториалните гори
Окапите обитават екваториалните гори на Централна Африка
Рафлезия Арнолди(Rafflesia Arnoldi)
Флора и фауна [редактиране]
Екваториалните гори са най-старите гори на планетата и екосистемата с най-голямо биоразнообразие в света. Счита се, че те са дом на около 90% от всички живи организми на планетата. Никоя друга екосистема на Земята няма толкова впечатляващо разнообразие на флора и фауна. Голяма част от растителните и животинските видове в зоната все още са непознати на науката. Повечето от тях не се срещат в други екосистеми. Това е може би най-сложната екосистема, тъй като видовете, които я обитават са свързани в един изключително сложен цикъл на взаимозависимости между тях, чието нарушаване може да има катастрофални последици.
Най-интересното по отношение на флората в тропическите гори е нейната етажираност. Тя зависи от височината на дърветата и разликите в растителния и животинския свят, които се забелязват на различните етажи. Така най-ниските етажи представляват ниска папратовидна растителност и храсти, докато най-високите обхващат короните на дърветата. Животните също обитават различни етажи: в най-ниският етаж живеят големите животни (слонове, тапири, окапи и др.), докато горните се обитават от птици, дървесни жаби, маймуни и др.
В екваториалните и тропически гори растителността обикновено има гигантски размери. Дърветата достигат височина понякога до 70 метра и повече. Това се дължи на благоприятните условия за развитието на растенията- постоянно високи температури, чести дъждове и висока влажност, които са предпоставка за развитието на такава гигантска гора. Конкуренцията в тази екосистема е изключително голяма. Най-високите растения имат изобилие от слънчева светлина, затова когато в тропическата гора загине едно дърво между останалите настъпва същинско състезание за растеж. Много растения не могат да се справят с тази конкуренция и са принудени да се задоволят с по-малко от нужните условия. Така са се развили лианите, които увивайки се около стеблото на големите дървета достигат най-високите етажи. В екваториалните и тропични гори се срещат над 95% от лианите в света. Поради гъстотата на растителността в горните етажи на гората, в някои екваториални гори липсва подлес, но присъстват хищните и паразитни растения, като огромната рафлезия Арнолди, чийто цвят има диаметър над 1 метър.
Тази зона е рай за всички класове и разреди на животинския свят, като особено много са насекомите. Освен дребни животни като насекомите, птиците и земноводните, гъстите екваториални гори са дом и на много гиганти сред животинския свят като слонове, 2 вида носорози (явански носорог и суматренски носорог), тапири, окапи и др. Тук се срещат и едни от най-опасните и силни хищници на Земята- тигър, ягуар, леопард, пума, както и най-големите змии на планетата, сред които е и най-голямата- анакондата от Южна Америка, както и много отровни змии.
Светлинен климат, евапотранспирация и интерцепция [редактиране]
Истинската тропическа гора е много уязвима. Огромното разнообразие от растителни и животински видове и особеният цикъл на кръговрата на водата са довели до възникването на сложна верига от взаимозависимости и до деликатно екологично равновесие, което е все още слабо проучено. Според проучвания на Британския институт по хидрология, извършени в Бразилия, 70% от слънчевата радиация, достигаща до тропическата гора, се задържа от горския склоп и само 30% достига до почвата и загрява нея и прилежащия въздух. Над 20% от общите валежи се задържат от листата и клоните и се изпаряват, без да достигнат до почвата, около 40% от влагата се изпуска от растителността в атмосферата, така че по-малко от 1/9 от водата остава в почвата.
Световна катастрофа Екваториалните и тропически гори не са просто богат на видове биом. Те са сложна екосистема, които поради процесите на евапотранспирация оказват влияние върху целия климат на Земята. Известно е, че те доставят над 80% от кислорода на планетата. Тяхното изсичане води не само до измиране на най-богатата флора и фауна на Земята, но и до нарушаване на химическото равновесие, промяна на въздушните течения, носещи топъл въздух от екватора към полюсите и така до пълна природна катастрофа, която ще засегне цялата планета, ще увеличи парниковия ефект и ще причини несъразмерими и невиждани щети в глобален мащаб. [[Image:DSC00686Cairns.JPG|thumb|250px|ляво| Екваториална гора в Куинсланд, североизточна Австралия. Въпреки тези ужасяващи последствия, които могат да погубят човечеството, унищожаването на тропичните гори продължава. Всяка година се изчисляват загуби от 18 милиона хектара гори, поради добив на дървен материал, разчистване на земя за стопанство и населени места и т.н. През последните години природозащитни организации действат сериозно за предотвратяването на глобална катастрофа, но засега усилията им срещат прекалено много трудности. Площта на екваториалните и тропически гори сериозно е намаляла през последния един век. По официални данни през 1910 г. те са заемали площ от 35 млн.кв.км., през 195г. площта им възлиза на 3 млн.кв.км. От тази 1950 г. насам горите започват да намаляват с огромни темпове, като само до 1985 г. те губят почти 4% от площта си и се свиват до 21 млн.кв.км. И днес продължават да намаляват. По последни данни от края на 2009 г. площта на екваториалните и тропични гори възлиза на малко повече от 15 млн.кв.км.
Опити за борба с обезлесяването на дъждовните гори [редактиране]
Много страни са опитвали да спрат изсичането на горите, разположени на тяхна територия. До няколко години за най-застрашена се е считала селвата в Амазония /най-вече бразилската част от екосистемата/.
През 2008 година Норвегия се ангажира да дари 1 млрд. долара на Бразилия до 2015 година, ако Бразилия предостави данни, че изсичането на горите намалява своя темп.
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Скриване
п • б • р
Биоми и екорегиони
Биоми
на сушата
Полярни
и планински
Тундра и Лесотундра · Тайга · Тревиста и храстова растителност
Умерени
Иглолистни гори · Широколистни и свесени гори · Тревиста, саванна и храстова растителност
Субтропични
и тропични
Иглолистни гори · Влажни широколистни гори · Сухи широколистни гори · Тропична, саванна и храстова растителност
Сухи
Средиземноморска твърдолистна горска и храстова растителност · Пустини и сухолюбива храстова растителност (Пустиня, Полупустиня; Степ, Лесостеп)
Влажни
Екваториални гори · Наводнена тревиста и саванна растителност · Крайречна растителност · Блато
Начална страница
Портал на общността
Съдържание
Последни промени
Случайна статия
Помощ
Дарения
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване в Общомедия
Специални страници
Версия за печат
Постоянна препратка
Цитиране на статията
Подстраници
На други езици
Aragonés
العربية
Bosanski
Català
Česky
Deutsch
Ελληνικά
English
Español
Suomi
Français
Furlan
Frysk
Galego
עברית
हिन्दी
Hrvatski
Kreyòl ayisyen
Magyar
Bahasa Indonesia
Ido
Italiano
日本語
Basa Jawa
ქართული
ಕನ್ನಡ
한국어
Lietuvių
Nederlands
Norsk (nynorsk)
Norsk (bokmål)
Polski
Português
Română
Русский
Srpskohrvatski / Српскохрватски
Simple English
Српски / Srpski
తెలుగు
Українська
Tiếng Việt
中文
Последна промяна на страницата: 16:01, 19 февруари 2012.
Текстът е достъпен при условията на лиценза Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0; в сила може да има и допълнителни условия. За подробности вижте Условията за ползване.
Защита на личните данниЗа УикипедияУсловия за ползванеМоб
Екваториална гора в Амазония, Южна Америка.
Екваториалните и тропически гори са дъждовни гори, разположени около екватора и влажните райони на тропиците. Това е най-голямата горска система на планетата, чиито обхват заема площ от над 15 млн.кв.км
Съдържание [скриване]
1 Обхват
2 Климат
3 Могъщи речни системи
4 Флора и фауна
5 Светлинен климат, евапотранспирация и интерцепция
6 Опити за борба с обезлесяването на дъждовните гори
7 Източници
8 Външни препратки
Обхват [редактиране]
Екваториалните и тропически гори заемат преди всичко районите около Екватора и влажните тропици. Тази екосистема обхваща басейна на река Амазонка в Южна Америка, част от Централна Америка (п-в Юкатан, Гватемала, Хондурас и Никарагуа), басейна на река Заир (Конго) и крайбрежието на Гвинейския залив в Африка, североизточната част на остров Мадагаскар, а също и най-големия в света Малайски архипелаг, в Индокитай, южна Шри Ланка, североизточната и югозападната част на Индия в Азия и отчасти североизточна Австралия на територията на щата Куинсланд. Във височина екваториалните и тропични гори се простират до 300 метра надморска височина.
Климат [редактиране]
Дъждовните екваториални и тропични гори попадат в зоните на екваториалния и субекваториалния климатичен пояс. Това са райони с горещ и влажен климат. Температурите са високи през цялата година, като средните им годишни стойности са между 27 и 33°C. Те се задържат в тези граници целогодишно. Дъждовете в района на екватора са почти всекидневни, като средните месечни количества валежи са без големи разлики. В тази екосистема падат най-големите количества дъждове в света, като средните годишни количества са над 2000 мм. В отделни райони те надвишават 5000 мм, а в североизточна Индия достигат 12 000 мм., което е най-голямото количество валежи на планетата. В някои райони обаче, предимно със субекваториален климат има разлики във валежите, които определят съществуването на сух и дъждовен сезон. Това е типично за Централна Америка, Югоизточна Азия, Мадагаскар и южна Амазония. За разлика обаче от други зони с такъв климат, дъждовният сезон в екваториалните гори е по-продължителен и с по-голямо количество валежи. В много райони съществуват 2 дъждовни сезона годишно.
Могъщи речни системи [редактиране]
Африкански горски слон. Екваториалните гори приютяват дори гиганти.
Маймуна капуцин от Южна Америка
Поради големите количества валежи, през екосистемата на екваториалните гори протичат най-големите и най-пълноводни реки на планетата. Реките от тази зона вливат в световния океан над 70% от оттока на всички реки на света. Най-типичен пример за това е река Амазонка в Южна Америка. Амазонка е най-голямата река на планетата- тя е най-пълноводната и с най-големия водосборен басейн на Земята. Всяка година Амазонка влива около 40% от годишният отток на всички реки на планетата. Нейни притоци са реките Мадейра, Рио Негро и Топажос, които са едни от най-пълноводните реки на планетата. Втората голяма река е Заир (Конго) в екваториална Африка, която осигурява 15% от световния речен отток. В ареала на екваториалните гори попада и най-обширната делта в света- тази на реките Ганг и Брахмапутра. Най-характерната черта на реките от екваториалните райони е тяхното голямо пълноводие. Някои реки, които не са особено дълги са изключително пълноводни. Такива реки са Есекибо в Гаяна, Капуас на остров Борнео и Сепик в Нова Гвинея.
Папагали ара от Южна Америка. Ярките цветове са типични за птиците от екваториалните гори
Окапите обитават екваториалните гори на Централна Африка
Рафлезия Арнолди(Rafflesia Arnoldi)
Флора и фауна [редактиране]
Екваториалните гори са най-старите гори на планетата и екосистемата с най-голямо биоразнообразие в света. Счита се, че те са дом на около 90% от всички живи организми на планетата. Никоя друга екосистема на Земята няма толкова впечатляващо разнообразие на флора и фауна. Голяма част от растителните и животинските видове в зоната все още са непознати на науката. Повечето от тях не се срещат в други екосистеми. Това е може би най-сложната екосистема, тъй като видовете, които я обитават са свързани в един изключително сложен цикъл на взаимозависимости между тях, чието нарушаване може да има катастрофални последици.
Най-интересното по отношение на флората в тропическите гори е нейната етажираност. Тя зависи от височината на дърветата и разликите в растителния и животинския свят, които се забелязват на различните етажи. Така най-ниските етажи представляват ниска папратовидна растителност и храсти, докато най-високите обхващат короните на дърветата. Животните също обитават различни етажи: в най-ниският етаж живеят големите животни (слонове, тапири, окапи и др.), докато горните се обитават от птици, дървесни жаби, маймуни и др.
В екваториалните и тропически гори растителността обикновено има гигантски размери. Дърветата достигат височина понякога до 70 метра и повече. Това се дължи на благоприятните условия за развитието на растенията- постоянно високи температури, чести дъждове и висока влажност, които са предпоставка за развитието на такава гигантска гора. Конкуренцията в тази екосистема е изключително голяма. Най-високите растения имат изобилие от слънчева светлина, затова когато в тропическата гора загине едно дърво между останалите настъпва същинско състезание за растеж. Много растения не могат да се справят с тази конкуренция и са принудени да се задоволят с по-малко от нужните условия. Така са се развили лианите, които увивайки се около стеблото на големите дървета достигат най-високите етажи. В екваториалните и тропични гори се срещат над 95% от лианите в света. Поради гъстотата на растителността в горните етажи на гората, в някои екваториални гори липсва подлес, но присъстват хищните и паразитни растения, като огромната рафлезия Арнолди, чийто цвят има диаметър над 1 метър.
Тази зона е рай за всички класове и разреди на животинския свят, като особено много са насекомите. Освен дребни животни като насекомите, птиците и земноводните, гъстите екваториални гори са дом и на много гиганти сред животинския свят като слонове, 2 вида носорози (явански носорог и суматренски носорог), тапири, окапи и др. Тук се срещат и едни от най-опасните и силни хищници на Земята- тигър, ягуар, леопард, пума, както и най-големите змии на планетата, сред които е и най-голямата- анакондата от Южна Америка, както и много отровни змии.
Светлинен климат, евапотранспирация и интерцепция [редактиране]
Истинската тропическа гора е много уязвима. Огромното разнообразие от растителни и животински видове и особеният цикъл на кръговрата на водата са довели до възникването на сложна верига от взаимозависимости и до деликатно екологично равновесие, което е все още слабо проучено. Според проучвания на Британския институт по хидрология, извършени в Бразилия, 70% от слънчевата радиация, достигаща до тропическата гора, се задържа от горския склоп и само 30% достига до почвата и загрява нея и прилежащия въздух. Над 20% от общите валежи се задържат от листата и клоните и се изпаряват, без да достигнат до почвата, около 40% от влагата се изпуска от растителността в атмосферата, така че по-малко от 1/9 от водата остава в почвата.
Световна катастрофа Екваториалните и тропически гори не са просто богат на видове биом. Те са сложна екосистема, които поради процесите на евапотранспирация оказват влияние върху целия климат на Земята. Известно е, че те доставят над 80% от кислорода на планетата. Тяхното изсичане води не само до измиране на най-богатата флора и фауна на Земята, но и до нарушаване на химическото равновесие, промяна на въздушните течения, носещи топъл въздух от екватора към полюсите и така до пълна природна катастрофа, която ще засегне цялата планета, ще увеличи парниковия ефект и ще причини несъразмерими и невиждани щети в глобален мащаб. [[Image:DSC00686Cairns.JPG|thumb|250px|ляво| Екваториална гора в Куинсланд, североизточна Австралия. Въпреки тези ужасяващи последствия, които могат да погубят човечеството, унищожаването на тропичните гори продължава. Всяка година се изчисляват загуби от 18 милиона хектара гори, поради добив на дървен материал, разчистване на земя за стопанство и населени места и т.н. През последните години природозащитни организации действат сериозно за предотвратяването на глобална катастрофа, но засега усилията им срещат прекалено много трудности. Площта на екваториалните и тропически гори сериозно е намаляла през последния един век. По официални данни през 1910 г. те са заемали площ от 35 млн.кв.км., през 195г. площта им възлиза на 3 млн.кв.км. От тази 1950 г. насам горите започват да намаляват с огромни темпове, като само до 1985 г. те губят почти 4% от площта си и се свиват до 21 млн.кв.км. И днес продължават да намаляват. По последни данни от края на 2009 г. площта на екваториалните и тропични гори възлиза на малко повече от 15 млн.кв.км.
Опити за борба с обезлесяването на дъждовните гори [редактиране]
Много страни са опитвали да спрат изсичането на горите, разположени на тяхна територия. До няколко години за най-застрашена се е считала селвата в Амазония /най-вече бразилската част от екосистемата/.
През 2008 година Норвегия се ангажира да дари 1 млрд. долара на Бразилия до 2015 година, ако Бразилия предостави данни, че изсичането на горите намалява своя темп.
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Скриване
п • б • р
Биоми и екорегиони
Биоми
на сушата
Полярни
и планински
Тундра и Лесотундра · Тайга · Тревиста и храстова растителност
Умерени
Иглолистни гори · Широколистни и свесени гори · Тревиста, саванна и храстова растителност
Субтропични
и тропични
Иглолистни гори · Влажни широколистни гори · Сухи широколистни гори · Тропична, саванна и храстова растителност
Сухи
Средиземноморска твърдолистна горска и храстова растителност · Пустини и сухолюбива храстова растителност (Пустиня, Полупустиня; Степ, Лесостеп)
Влажни
Екваториални гори · Наводнена тревиста и саванна растителност · Крайречна растителност · Блато
Начална страница
Портал на общността
Съдържание
Последни промени
Случайна статия
Помощ
Дарения
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване в Общомедия
Специални страници
Версия за печат
Постоянна препратка
Цитиране на статията
Подстраници
На други езици
Aragonés
العربية
Bosanski
Català
Česky
Deutsch
Ελληνικά
English
Español
Suomi
Français
Furlan
Frysk
Galego
עברית
हिन्दी
Hrvatski
Kreyòl ayisyen
Magyar
Bahasa Indonesia
Ido
Italiano
日本語
Basa Jawa
ქართული
ಕನ್ನಡ
한국어
Lietuvių
Nederlands
Norsk (nynorsk)
Norsk (bokmål)
Polski
Português
Română
Русский
Srpskohrvatski / Српскохрватски
Simple English
Српски / Srpski
తెలుగు
Українська
Tiếng Việt
中文
Последна промяна на страницата: 16:01, 19 февруари 2012.
Текстът е достъпен при условията на лиценза Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0; в сила може да има и допълнителни условия. За подробности вижте Условията за ползване.
Защита на личните данниЗа УикипедияУсловия за ползванеМоб
